Мда, момчето става мъж или поне така цивреше женската част от родата на новобранската. Мъжката се задоволяваше да ме бъхти по раменете и да ми обяснява как днешните новобранци нищо не знаят, а тях - старите - как са ги гърчили, абе съвършен прецедент в новобранския бранш. Слава богу, тоя етап отмина бързо и всеки се зае с подходящото занимание: мъжете - с напиване, жените - с клюкарене.

Аз се заех с животоспасяващото действие "скатаване". И слава Богу, щото таман се разразяваше дискусия за евентуалната женитба на наш"та Надя с елементи на сравнение с Хубавата Елена, Буйновеждата. Цялата джабула ме наведе на мисли за буйната надочна растителност на Елена и също толкова пищно окосмената по краката Надя (сплита си расти по пергелите, нейна Чернобилска прелест!), та това неминуемо ми напомни за лъснатия ми и полиран скалп. Аз съм зодия Лъв и си харесвам гривата. В нея си събирах, в зависимост от сезона, есенни листа или пролетни цветчета, а целогодишно - станиоли от дъвки и найлони от цигари... ееехх... да имаше кафе с мляко и захар... Отметнах се!
Както и да е, изплъзнах се (естествено, никой не забеляза, нали дядо ми беше извадил отлежалата кайсиева), пред алтернативата да присъствам на поредната одумка на родата, предпочитам практически изпит за камикадзе. Това им е смисълът на новобранските - прявят казармата да изглежда ПРИВЛЕКАТЕЛНА.

"Привлекателна" ли казах? Как ми е хрумнало? Пустата му ракия трябва да е била това, което спиртът иска да стане когато порастне.
Цялата привлекателност на хор от ревящи майки, подкрепяни от немалка част новобранци... Може ли човек сам да си прегризе гърлото? Пробвах - не стана!

Дадоха ми униформа. Явно беше наскоро прехвърлена от отдел "Шатри". Май нямаше да я обличам, щях да я обитавам. Е, униформата беше голяма, но обувките бяха малки, така че като теглим чертата - всичко е ОК! Трябва да се гледа положителното.
Строихме се. Тъй де, дойде Старшината, стар кашик, и ни строи. Дра се като говедарин, ама те говедарите постигат по-голям ефект с говедата. Но ние нали сме създания на интелекта, дето все ни пречи - той ни ревеше да стоим мирно и ние стояхме, ама той нали беше къркан, та се кандилкаше около всякакви оси и пак се дереше, та се притеснихме да не остане без глас човека (новобранци, бе, к"во да кажа), та после да трябва да ни овиква шепнешком, но му хванахме цаката - почнахме да се кандилкаме и ние. Балет Арабеск ли? Crazy Frog ли? Старшината, стар кашик, рулс! Опита се да направи поименна проверка. Не успя да фокусира списъка. Той и планина не би могъл да фокусира и реши да я кара по изпитаната формула:
- ПЕТРОВ! - изрева той.
Десет души, аз също казахме "АЗ".
- ИВАНОВ!
Още толкова.
Старшината, стар кашик, вдигна заплашително пръст и се замисли.
- Шшшъ вий ба майката - реши накрая, повърна нещо, което смърдеше на нафта и залази в неизвестна посока.
Ние стояхме в пластично мирно и гледахме с празни погледи, досущ като реална бойна сила. Дойдоха едни стари кучета и ни заведоха в спалното. Показаха ни къде умивалниците деляха мегдан с кенефите и ни казаха да си извадим четките за зъби. Извадихме ги. Казаха ни да чистим кенефите с тях. Чистихме ги до мръкнало и гордо смея да заявя, че въобще не се задъхахме. Не толкова гордо ще призная, че просто да се задъхаш там си е самоубийство по особено жесток начин.
Настана вечер, месец изгря, ама нямаше на кой да му пука. Ние клечахме с езици в скутовете и се самосъжалявахме. Някои тъгуваха по гаджета, някои по Мама, а аз по Пърпъл (каква абсолютно неочаквана изненада, нали?). Имах си два диска с ЕмПеТри-ки, скатани на сигурно в гащите, ама плейър къде? Но влезе Старшината, стар кашик, гушнал туба, в която имаше или вино, или спирачна течност и заръча:
- Лягайти, уа, ликета, чи утри ши таковами и койту ни"йе такоал, ша гу такоам, ут сига ви казвам! А и такова, измийти си зъбити! - и изпердаши през коридора рикоширайки често-често в стените.
Измих си зъбите. Не бръчете физиономии, човек успял да прозре Пърпъл през мъглата на комерсиално бездарие и чалга в лето 1994-то, има представа за нещата от живота - носех си главно четки за зъби - две за чистене на кенефа, две за чистене на гаубици, една за чистене на калашник, три за чистене на плаца, че асфалта много ги яде, три за боядисване, две за зъби, седем, които да завирам в чужди задници и пет, с които да си създавам приятели. Раздадох петте на бързо. Има бъдеще за тая държава, молих съ-зайците ми да довършат мисълта: "Sky is red, I don"t understand..." и тези които се справиха станаха достойна част от Лилавия взвод. Бяхме седем души - имаше още един пич - Роджър - с много четки за зъби и Асан - циганин, който си призна, че на времето учил английски и като разбрал к"во значи Heavy Metal, откраднал Метъл-колекцията на даскала си с идеята да я предаде на вторични. Бил доста разочарован, щото CD-тата не тежат почти нищо, ама бил му разбил вече къщата на човека, как да си тръгне ей така, та дето взел дисковете, взел и уредбата и като прослушал Manowar, Maiden, Judas и Metallica, нещо рекло "щрак" в него и прослушал истинската музика, сиреч и до Пърпъл опрял.
Всички си легнаха в спалното. Лилавите си легнахме в кенефа, щото там беше къде-къде по-чисто. Пък и фаянсът е по-мек от леглата, които ни се паднаха.

...

Военнен лекар е този, които винаги ти казва, че си добре. Благодарение на подобни горди хипократови последователи си имахме педераст в ротата. Ама автентичен! Не гей - само Фреди Меркюри беше гей, не и хомосексуалист - тях ги понасям, стига да не ми налитат. Педераст като по учебник. На няколко пъти съм имал мерак да го стрелям, ама колкото пъти го взема на мушка, цевта на верния калашник почва да се гърчи от гнус. Та в банята съм... и не съм сам... там е и цялата рота, барабар с Гошо, или както той каза, че можем да го наричаме - Джиджи! Чакайте малко, трябва да скокна до банята да се издрайфам...
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Ох, отиде мезето, ама пак съм в наличност и пред клавиатура. Нали казах, че трябва да се гледа положителното, та ето го положителното от къпалната ситуация - не е страшно да изтървеш сапуна - Джиджи веднага ще се втурне да го вдига с изпълнени с надежда очи. Трагедия! Нейсе - ох баня, ох кеф! Времето, което чакаме с нетърпение - смяната на бельото!
Изненада! Леля Ленка - перачката стачкува поради сексуален тормоз. Тормози я фактът, че никой не иска да я чука, тая целулитна камара, нали службата е кратка сега. Ама като я гледам и след три милениума служба на самотен остров, пак е за предпочитане мечка стравница да опънеш, а не тва, дето при подходящо осветление, сянката му тежи 80 кила!!!
Но това не променя факта - няма пране и това е - полковници, генерали, с женско на глава излиза ли се? Обаче Старшината, стар кашик, реши проблема - първи взвод си сменя бельото с втори взвод! УРААААА!!!! Велиииик е нашия войниииик! Това, което ми се падна имаше нужда от доста бъхтене с приклад, докато се поочупи, ама казарма, не се предполага да е комфортно.

Докато си точех байонета в новото бельо, дойде Роджър и ми каза да си обувам гащите, щото ще ходим на дискотека.
- Роджър, пич, пагонът да не ти е изпил т"ва дето ти служи за мозък? - попитах аз. - Една порода сме, в дискотека и световният тероризъм по пети да ме гони, не влизам. По-добре да ме застрелят - по-бърза смърт!
- Бе ти да не мислиш, че отиваме да слушаме хитове в селската гьобекчийница? Старшината, стар кашик, ще ходи да пие в селото и му трябват войници да му носят тубите с мат"риал. Вземаме калашниците и с него, пък в дискотеката, който държи пушкалото, той поръчва музиката. Ти само вземи Пърпъл.
Убедително!

Беше жегаво, Лилавия взвод се мъкнехме след Старшината, стар кашик и езиците ни обираха прахта по пътя към село Някое-Си. Тъй и не му научих името. Как е възможно в толкова малка държава да има толкова много провинция? Няма значение. Влачех двадесетлитрова туба с нещо, което миришеше на спирт, а на цвят беше синьо. Довлачих я. В центъра на селото трима души се бяха прегърнали и се клатушкаха на място, но щом съзряха Старшината, стар кашик, се заклатушкаха към него.
- Лклллгфлзъйт? - попита единия.
- Лллллфффд! - отговори Старшината, стар кашик, разтвори ръце за прегрътка, но не улучи.
- Ллсаллсавъъттт! - присмя се друг от селската троица и всички подхванаха кикота. Оставихме ги да си приказват и се помъкнахме към това, което минаваше за младежко сборище в селото.

- ИМАЙ ТЪРПЕНИЕ! - изрева Роджър в ухото ми, за да надвика "И ловец съм, и рибар съм".
- АКО МЕ КОРМЕШЕ ЧЕРВО ПО ЧЕРВО, БИХ БИЛ ПО-ТЪРПЕЛИВ! - изревах аз в отговор. - КЪВ ТИ Е ПЛАНЪТ?
Роджър вдигна пушката-помпа, която беше завлякъл кой знае от къде.
- САМО DJ-ЯТ Е ЩО-ГОДЕ ТРЕЗВЕН, ОСТАНАЛИТЕ СА ТОЛКОВА НАТИКАНИ, ЧЕ НЯМА ДА УСЕТЯТ СМЯНАТА НА САУНДТРАКА! ЩЕ НЕУТРАЛИЗИРАМ DJ-ЧЕТО И ПУСКАМЕ НАШ"ТО!
- НЕДЕЙ ДА ХАБИШ ОЛОВОТО ПО ЧАЛГАДЖИЯ, БЕ ЧОВЕК!
- НЯМА СТРАШНО, ЗАРЕДЕНА Е СЪС СТОП-ПАТРОНИ! - увери ме Роджър и се запромъква тихо към нищо не подозиращият DJ.
Като се замисля, гюрултията беше толкова яка, че и със самолет да беше долетял, пак нечут щеше да бъде, ама тъй решил сега. Приближи се заднешком зад селчото и го бухна с приклада в главата - пушките със стоп-патрони не убиват.
Black Night, копелета!!! Volume-то на MAX!!!
Извод: колкото и да си пиян, винаги има разлика между хардрок и чалга. Сред постоянните клиенти на дискотеката настана смут, после негодувание. После настана бой!
Летяха чаши, летяха столове, летяха бутилки с мастика и най-вече летяха чалгаджии. Джеро от наш"те се е отвратил от дискотеките докато е бил малък и дебел, щото го подигравали, и прослушал първо Rainbow, после Пърпъл. Сега е голям и як, сменя веригите на танк без крик, но не си носи много четки за зъби и сега е голяма дружка. Той е и причината да не са ни действали старите. Нея вечер много се забавлява.
А мен ме ритнаха в четала. Яко. С всичка сила. Чу се гадно пращене. Нали си сменихме бельото с първи взвод. Явно пича, на който е било то, го е получил от някой друг взвод и така назад до Първата Балканска Война - много носене и никакво пране. Пращенето беше от счупен крак. Почти ми стана мъчно.
Джеро свърши с разчистването на терена. Събрахме каквото здраво беше останало и се захванахме да слушаме Пърпъл и да пием бира.
НЯМАШЕ БИРА! Имаше стенещ чалгаджия върху строшени бирени бутилки.
Е, щом няма бира и мастиката е бира! Rosa"s Cantina!

...

Мармурлук!
.
Животът е гаден!!
.
Sometimes I Feel Like Screaming!!!
.
Следващият път като видя мастика, ще я застрелям!!!!

...

Учение! Подготовка! Каляване на бойците! Оптимисти...
Казаха ни да си вземем противогазите и да се наврем в една стая. Навряхме се с все противогазите. Загуба на време, естествено, махнахме им филтрите още като ни ги дадоха, щото пречат. Единствено Спиро от наш"те си беше оставил противогаза непокътнака, щото ходеше до селото да чука Мара Общата, която така смърдеше, че сапунът втасваше, но на нея не й пукаше, че я клати рахитичен войник с противогаз, защото Спиро с противогаз е много по-красив от Спиро без противогаз.
Та седяхме си в стаята и изглеждахме тъпо, което е единствената възможност, щом си надянал противогаз, и тогава долетяха три гранати сълзотворен газ. А ние - без филтри.
Залягане, тръшкане, давене, ред сълзи, ред сополи? Нищо подобно! Ние сме все от Силистра и Русе, нас ли с газ ще плашат?! ХА!
И тогава Старшината, стар кашик, хвърли чорапите си вътре!
Както разбрах доста по-късно, за повече от тридесет години вярна служба, е правен цифром и словом един (1) опит тия чорапи да бъдат прани. Пералнята, в която са били, първо е задрала, после се е стопила.
Смрадта ме обгърна. Всички изпаднахме в гърчове! Падаше мазилка от тавана! Сълзотворният газ се прибра обратно в гранатите! Дори и Спиро не се оттърва, защото стъклата на противогаза му се пръснаха. Панически потърсих спасение. Казаха ми, че съм издрал с нокти еднометрова дупка в желязобетонната стена. Може и така да е, не помня. Когато се освестих, целия взвод бяхме на полянката, където изхвърлят торта на десетте гвардейски коня и се наслаждавахме на глътка чист въздух.
Дочухме кикота на Старшината, стар кашик, над нас.
- Ба, дъ въ шибъм, са службътъ краткъ, ногу бързу зехти стари кучитъ да стаъти, а бе търикати? ПАри ли ви ощи на очити? А? Дъ си събиръти нищатъ, да си стягъти дупитътъ, чи войнъ съ задава, ей! Шъ въ видъ тугаз къв тарикътлък ша измислити!

...

Леле!