Във времето, когато се говори, че Интернет ще замести всякаква хартия, дори и тоалетната (щото поема много повече лайна от нея), моя милост надникна в най-конвенционалната си талашитена пощенска кутия. Нали ги знаете, с форма на паралеле-мале-нещо-си, абе кутия!

Обикновено отгоре й пише номера на апартамента ти, на моята пише Merilin Mensen и Azис. Не от мене - аз не слушам изпълнители, на които не им знам правописа, слушам си Пърпъл. Та гледам си аз вътре и вместо обичайната честитка от любимите ми водоснабдяване и елекроразпределение и най-вече - топлофикация (да ги шибат хиляди калинки), се кипри бяло картонче от единствената, най-любимата институция - Министерството на Отбраната. Бре, на сума ти гаджета съм си давал адрес, телефон и телесни течности, всички ме забравиха, само тия напират. Военна комисия.
Качих се горе и тряснах шумно вратата. Чух как съседа простена (панели, нъл тъй, соцреализъм). Той не обича Пърпъл. Уредбата ми се включи сама - тва е то, навикът си е втора пририода. Гръмна Stormbringer в унисон с настроението ми. Бях твърдо решил да не служа на Републиката, докато тя първа не започне да служи на мен, ама нейсе - винаги има изход, ако ще и през септичната яма. Започнах да се стягам за милите симпатяги от военното: лакирах си ноктите на краката, после на ръцете. Гушнах една бира за вдъхновение. Подейства! Скокнах до комшийката от долу - тя слуша Пърпъл и има дванайсет годишна щерка, която също прослуша наскоро, абе свестни. Щерка й, понеже я бях просветил за някои радости в живота (Пърпъл, бе перверзници! На зелени сливи не налитам!) много си ме харесва и взе проблема присърце - наконти ми косата с някави си шарени ластичета, сложи ми гланц за устни и всички козметични кошмари, дето дванадесет годишните си ги кътат, за да изтезават кротко татковците си. Бях поръчал на хлапето да ме направи като онуй Мъро от Биг Брадър. Погледнах резултата - добре се беше справила малката, щото повърнах върху огледалото.

Военна комисия! Някаква трътлеста сестра, дето сигурно си имаше собствена гравитация, раздаде чашки и ме погледна много накриво, като попитах дали ще ни дадат по две бири за вдъхновение. Лош старт, не беше в стил мека китка. Трябваше да вземам положителен пример от другите тарикати около мен - омърлушени като мокри котета след центрофуга. Да, ама как горд бор като мен ще се прави на препикано мушкато? От мен да знаете, за българския войник няма невъзможни неща, ама за българския може-би-войник няма още повече! Изведнъж погледът ми вече беше разфокусиран, изражението - притеснено, а стъпалата - плоски. Напред!!!

Чакай! Искам да кажа "Напрееед с нежни полюшвания на задника" и с мека удивителна на края...

Очен преглед. Артистично седнах на цял половин метър от стола. Предвидливо запомних всички букви по таблото, докато твърдях, че нищо не виждам, и когато докторът ми сложи трикилограмовите лещи на носа си издекламирах всичко! Честито - НГВС на първа инстанция!!! И тогава се случи - стажантка от медицинска академия премина по коридора на около двайсетина метра и ефектно се помота, за да събере възхитените погледи на донаборниците. Когато отлепих очи от сутиенното й съдържимо и ги обърнах още подмокрени към доктора, той беше задраскал това, което беше започнал да пише и с мазна усмивка ми връчи точната диагноза. Deamon"s Eye.

Ортопед. Той мразеше педалите, а пък аз точно на такъв си приличах. Не обърна внимание на оплакванията ми от болки в гърба и почна да ме бие с чука по коленете. Изпроси си го! Така го ритнаш, че ташаците му рикошираха в сливиците. Някаква сестра се разпищя. И аз се разпищях с обяснението, че от толкова време кибик в неудобна поза гърбът ми ми ебава майката. Оная ръдъгъдъбърка надраска нещо и ми се разкрещя, че няколко месеца носене на раница плюс калашник щели да ми оправят проблема. Оказа се, че докторът й бил съпруг. Е, поне й скапах половия живот!

Психиатър. Последен шанс!
Влязох и счупих китки като същи Мариус.
- Харе Кришна! - поздравих с мек гласец. - Добра карма и такова... дано се преродите в нещо красиво! - "Колкото по-скоро, толкова по-добре" - си рекох на ум.
Тя ме изгледа криво:
- Седнете - рече. Брях, как не ти окапаха зъбите от толкова студ в устата, ма!
- Осъждан ли сте някога?
- Не, винаги съм поддържал много топли отношения с органите на реда... да, определено с органите - АААААА!!! Ако до вчера някой ми беше дори намекнал, че ще казвам нещо такова, щях да го обеся на собствените му карантии!
- Наркотици?
К"ви наркотици, ма вафло!? Нали има Пърпъл и бира. А като стане и силистренската кайсиева домошарка, кой ще тръгне да си ръка игли в ръцете?! А на глас казах:
- Ни"нам, какво предлагате?
- Хмм... - драсна нещо тя. - Имате ли страх от боравене с оръжие?
- Аууу! - свих се на топка в паника аз. "Аууу", я, да ти таковам въпроса! С баща ми като ходим на лов, фазаните ги гърмим два пъти в торса и един контролен в главата. Майка ми даваше мляко в гилза 7,62.
- А какво мислите за Пърпъл?
"Големи са сладурковци", "Ша ги скъсам", "Ша ги оставя те да ме скъсат", всичките тия лафове не успяха да ми излязат през устата. Лилавото е свято! Не мога да си продам душата на Дявола, заради пустата му казарма! По-добре да целуна Азис по лоестите джуки!!!
- Ъъъъ... - проточих.
- Толкова много усилия, само и само да оттървете службата господин късоглед гей-кришнар дюстабанлия - говореше тя - но не си изпипвате нещата и тя посочи към половото ми триединство.
Кво толкова, мъж по бельо не е ли виждала. Не бях толкова шашнат, че да свърша нещо в гащите, нито пък да ги забравя някъде. Погледнах и изтръпнах в три действия, четири етапа и две фази.
- Такъв фен не би могъл да врътне резбата, редник - тържествуващо каза тя докато аз препрочитах това, което собственоръчно бях написал на всичките си слипове.
Пустият му "Soldier Of Fortune" точно там беше тема за забавни разговори с дамите и прелюдия към още по-забавни занимания. Кой би предположил, че точно Дейвид, Ричи и тайфата ще ме пратят да набивам крак?

Е, щом това е волята на Пърпъл...

Скоро не съм се забавлявала така. Супер си е